Лешек Колаковски, „Метафизичният ужас”
В тази книга Лешек Колаковски говори "за доброволното мъченичество на философите, божественото нищо, егото като псевдоабсолют, за дешифрирането на света". "Метафизичният ужас" е книга за вечните въпроси и за възможните езици, в рамките на които си задаваме тези въпроси и се опитваме да изразим нашите интуиции за възможните отговори. В своите дирения Колаковски остава умерен скептик – позиция, която му позволява да анализира представения аргумент от различни гледни точки. Неговото лапидарно, понякога почти елиптично повествование предполага читател "търсещ скептик" с широки интереси – от поезия до теоретична физика.
Модерен философ, който никога не е изпитвал чувството, че е шарлатанин, е толкова повърхностен, че вероятно не си струва да бъде четен.
В продължение на векове философията е отстоявала своето право на съществуване, като е задавала и е отговаряла на въпроси, завещани й от Сократ и досократиците, а именно, как да се различи действителното от недействителното, истината от фалша, доброто от злото. Има един човек, с когото се отъждествяват всички европейски философи, дори изцяло да отхвърлят неговите идеи. Това е Сократ. философ, който не е в състояние да се отъждестви с тази архетипна фигура, не принадлежи към нашата цивилизация.
"Или Бог, или когнитивен нихилизъм, няма нищо по-средата" – пише Колаковски в "Религията или Ако няма Бог". Но какво става, ако Бог, т.е. Абсолютът потъне в нищото? Тогава се изправяме пред нещо, което Колаковски нарича метафизичен ужас. Това не е типична научна книга с бележки под линия. Мненията на философи и учени, на които се позовава авторът, са елегантно вплетени в тъканта на текста коментар на въпроса на Лайбниц: "Защо по-скоро съществува нещо, отколкото да не съществува нищо "
Збигнев Яновски
Thought
Колаковски заслужава нашата признателност за Метафизичният ужас. С тази книга никой няма да скучае, нещо повече – от нея може да се научи много, тя подтиква към размисъл.
Пиер Тронтиньон
Revue Philosophique de la France
Колаковски ни среща с редица ключови фигури на европейската философия и теология. Като отбелязва религиозния характер на метафизичните тревоги на човека, той ни предлага да търсим Абсолюта не само в рефлексията, но и в съзнанието за моралността на човешките действия.
Шарлот Джо Мартин
Religious Studies Review
|