Събраните в тази книга текстове са публикувани през годините по различни начини – някои са имали хилядна публика, такава е била и задачата им – да образоват, други са четени от по трима – четирима човека, също такава е била задачата им – да помогнат на нечий ръкопис да се превърне или не в книга.

Днешната им задача обаче е друга – да помогнат на моите приятели, пък и на онези, които имат добронамерен интерес, да разберат с какво всъщност се занимавам вече двадесет и пет години, в този смисъл те са част от един словесен автопортрет, който, надявам се, ще помогне и на мен самия в отговора на вечния човешки въпрос „Кой съм аз?“ И понеже човек реализира отговорите на всички въпроси в действия, групирах текстовете в полетата на моята филологическа деятелност.

Ще започна с най-невидимото поле, което според мен е и основното за филолога. Полето, което дава отговор на въпросите: Защо чета? Как чета? Защо чета по този начин?

В моите представи словесността е магия, чрез която човек общува с всички и с всичко и така съществува. В това общуване той приема и обработва информация, подхранва способността си за въображение, подрежда или разпилява духовната си енергия – и всичко това може да запази изцяло за себе си или да споделя тези опити с другите. Професията, която съдбата ми избра, предопределя да споделям...